Арсенал официално няма да спечели първия си квадрупъл в историята. Причината е, че тимът загуби финала за Купата на лигата с 0:2 от Манчестър Сити, като това бе първият, макар и най-незначителен от четирите финала, които предстоят за отбора. Въпреки това на хоризонта се задават доста по-важните битки в Шампионската лига, Висшата лига и ФА Къп. Всичко това в рамките на следващите два месеца. Залогът за нас - феновете, е ясен и то от години насам. За треньора обаче нещата са много по-значими и вярвам, че Микел Артета напълно осъзнава това. Пред него са най-важните 60 дни в кариерата му на треньор и сега ще разясня защо, ако все още не е ясно за всички ни. Испанецът получи първата си мениджърска роля именно на „Емиратс“. Още с идването си той триумфира с Купата на Англия, като така си заслужи доверието едновременно на ръководството, играчите и феновете. Но в професионалния спорт има едно особено неприятно правило - единствените значими успехи са тези, които ти предстоят, а не тези, които са зад гърба ти. Изминаха 6 години от онзи триумф над Челси с 2:1, а от всички замесени тогава в състава тук е само Букайо Сака. Така нишката на търпението вече се държи на последните кончета. Артета оформи настоящия тим изцяло по свой образ и подобие. Той наложи глобалната промяна с функциите на крайните бранители, които се превръщат в разиграващи полузащитници, когато атакуват. Негова е заслугата на практика всички отбори из Европа да залагат основно на контрол върху топката и физическа доминация в наказателното поле. И пак той измени функциите на плеймейкъра, като го превърна от човека, около когото се върти играта, в човека, който диктува нивото на пресата. Похарчени бяха стотици милиони за фигури от ранга на Деклан Райс, Еберечи Езе, Виктор Гьокереш, Бен Уайт, Нони Мадуеке, Мартин Зубименди и всички останали скъпоплатени звезди, които носят нужната класа и дълбочина в състава, определян едновременно от симпатизантите и критиците за „най-завършения в европейския футбол в момента“. Място за оправдания - няма! В момента сме в паузата за националните отбори, което по стара неприятна традиция е лоша новина за Арсенал. Неизбежно е част от титулярите да се завърнат с контузии, така че вярвам всички следим със затаен дъх всяка тяхна изява по различните точки на земното кълбо. Ето каква е програмата оттук до края на сезона за „артилеристите“: 4 април - 1/4-финал за ФА Къп - гостуване (Г) на Саутхамптън7 април - 1/4-финал за Шампионската лига - (Г) Спортинг Лисабон11 април - 32 кръг от Висшата лига - домакинство (Д) на Борнемут15 април - 1/4-финал за Шампионската лига - (Д) Спортинг Лисабон (реванш)19 април - 33 кръг от Висшата лига - (Г) Манчестър Сити25 април - 34 кръг от Висшата лига - (Д) Нюкасъл Юнайтед25 април - 1/2-финал за ФА Къп - Предварителна дата, която може да повлияе на мачовете от шампионата.28 април - 1/2-финал за Шампионската лига - Предварителна дата, която може да повлияе на мачовете от шампионата.2 май - 35 кръг от Висшата лига - (Д) Фулъм5 май - 1/2-финал за Шампионската лига - Предварителна дата, която може да повлияе на мачовете от шампионата.9 май - 36 кръг от Висшата лига - (Г) Уест Хям Юнайтед16 май - Финал за ФА Къп - Може да повлияе на мачовете от шампионата.17 май - 37 кръг от Висшата лига - (Д) Бърнли24 май - 38 кръг от Висшата лига - (Г) Кристъл Палас30 май - Финал за Шампионската лигаПерфектният сценарий е известен на всички - след почивката триумфираме над „светците“ за място на полуфиналите за купата, отстраняваме „лисабонци“ за място в топ 4 на Европа, побеждаваме „гражданите“ в прекия ни сблъсък и така на практика ще се фокусираме върху 5 от 15-те мача във финалната права. Приемливият сценарий включва отпадане от турнира за ФА, място в подножието на Европа и титла от Висшата лига. Лошият сценарий се свежда до успех за купата и провал в шампионата със скоропостижно отпадане от евротурнирите. А кошмарният е този, за който само най-дръзките сред нас си позволяват да обмислят - провал на всеки от останалите три фронта. Вярвам, че мнозинството от свързаните хора с Арсенал не биха приели единствено провал във Висшата лига. Този трофей в комбинация с всеки друг би бил един мечтан завършек на 20-годишен цикъл от ежегодни страдания в сянката на Манчестър Сити, Ливърпул, Манчестър Юнайтед и Челси. Но успех само за ФА Къп и нов нулев резултат в първенството и Европа би било, като да сложим лепенка върху прободна рана и това би следвало да сложи край на ерата „Артета“ на „Емиратс“. За всички запалянковци по света е ясно, че двата най-значими трофея за клубовете им са този от Шампионската лига и този от вътрешното първенство. Всички останали надпревари съществуват, за да има за какво да мечтаят посредствените тимове.