В този епизод на рубриката "Синдромът "Arteta Out"" ще си припомним може би първия повратен момент в кариерата на Микел Артета, когато оставането му в отбора беше поставено под сериозна въпросителна, ще се върнем също така да си припомним какви млади таланти наследи и ще надзърнем към втория му сезон в Арсенал. Коледното чудо В най-критичния момент на незапомнена серия от загуби и равенства, когато всички вече правеха прогнози кой ще е поредният нов треньор на Арсенал, предвид факта, че на „артилеристите“ им предстоеше да се изправят срещу Челси, отборът имаше нужда от Коледно чудо, което да помогне на Артета да остане начело. Арсенал спечели с 3:1, като повече впечатление направи не самата победа, а категоричния начин, по който беше постигната, защото „артилеристите“ буквално попиляха градските си съперници, напук на всички очаквания. За този мач екипът на Артета реши да подходи изненадващо различно с подмяната на ключови изпълнители на терена и включването в стартовия състав на младите момчета от школата на клуба Емил Смит Роу и Букайо Сака, превърнали се впоследствие в любимци на публиката. За Смит Роу този двубой е и първият негов официален старт в мач от Висшата лига, като се има предвид, че до този момент рядко попадаше и в разширения състав на артилеристите. Букайо Сака вече се беше наложил в титулярния състав на отбора, но използван предимно като ляво крило, а в първите си мачове за отбора и като ляв бек. Новото в състава за този мач е, че за първи път стартира на дясното крило….и то какъв старт само! Отляво мястото беше заето от завърналия се от дългосрочна контузия Габриел Мартинели, с което атакуващата линия на отбора се подмени изцяло с общо шест промени в стартовия състав. На скамейката бяха оставени разочароващите Уилиан, Обамеянг и Никола Пепе, а младите момчета се отплатиха подобаващо за предоставения им шанс с гол на Сака и асистенция на направилия истински летящ старт Емил Смит Роу, който след това се превръща в неизменен титуляр, а отборът се пробужда и прави серия от победи. Головете на Лаказет, Джака и Сака вдъхновиха публиката, като сред трибуните стана популярен рефрена: “Boom Xhaka, Saka, Laka!” от небезизвестната песен от 90-те. Credit by 433 football Наследството от неошлайфани диаманти Микел Артета наследи от Унай Емери няколко неошлайфани диаманта. Това са закупеният за скромната сума от 7 млн. евро никому неизвестен дотогава младеж Габриел Мартинели от бразилския клуб Итуано, момчетата от школата Букайо Сака и Емил Смит Роу и френският талантлив млад защитник от Сент Етиен Уилям Салиба. Всъщност, като изключим Емил Смит Роу, който беше продаден миналото лято, останалите трима са единствените, които не само останаха в сегашния отбор на Артета, а и се превърнаха в основни фигури в него. Сака, Смит Роу и Мартинели бяха постепенно наложени в отбора, докато за Уилям Салиба надеждите на феновете да го видят с екипа на Арсенал все повече намаляваха, след прекаран полусезон в Арсенал без нито минута игрово време и изпращането му за пореден наем във френския отбор Ница, след сезон под наем в бившия му клуб Сент Етиен. Артета гласува доверие на Букайо Сака още от първите си мачове, но залага на него като ляв бек, поради липса на алтернатива на този фланг след последователни контузии на Киърън Тиърни и Сеад Колашинац. Тогава получават шансове и други три момчета от школата – Рийс Нелсън, Джоузеф Уилок и Еди Нкетия, които така и не успяха да се утвърдят в отбора. Всичките тези момчета от академията започват да получават шансове и при Унай Емери, докато последните трима имат игрови минути още по времето на Арсен Венгер. При Артета Букайо Сака и Еди Нкетия започват да имат все по-сериозна роля в отбора, като Сака бива изместен постепенно от левия бек в халфовата зона и лявото крило, докато не намери досегашната си позиция на дясно крило и не разгърне пълния си потенциал там. Еди Нкетия на свой ред записва първия си старт в титулярния състав на отбора именно при Артета. Credit by SPORTbible Очаквай неочакваното В първия пълен сезон на Артета, изпълнен с възходи и падения, все пак Арсенал успяват да завършат на осмо място в първенството за втора поредна година. Този сезон е по-успешен от предходния в Европа, след като артилеристите успяват да достигнат до полуфиналите в Лига Европа. Въпреки това осмото място за втора последователна година във вътрешното първенство е поредното разочарование за феновете, а липсата на успехи и в другите турнири означава, че Арсенал през следващия сезон няма да участват в европейските клубни турнири за първи път от незапомнени времена. Този път новият сезон 2021/2022 за момчетата на Микел Артета започна катастрофално с три поредни загуби, последно място в класирането с голова разлика 0:9 и съвсем оправдани нови повсеместни съмнения и възгласи за оставката на младия наставник. В този период се появиха нарицателни като „помощника“ и „физкултурника“, които бяха най-културните определения по негов адрес и твърдението, че Арсенал не е училище и опитно зайче, върху което да се упражнява, както и че отборът този сезон едва ли не ще се бори за оцеляване. Една от истините за кошмарното начало на новия сезон е, че точно преди старта на шампионата много от основните футболисти дават положителни проби за COVID-19, което не им позволява да вземат участие в мачовете. Това е едно от задължителните изисквания по това време, а хубавото в случая е, че публиката отново се завръща по стадионите. Разбира се, след завръщането в игра на основните футболисти, представянето на отбора се стабилизира и влиза в серия от три поредни победи и общо осем мача без загуба. През този сезон Арсенал все още не успява да бъде конкурентен на най-силните отбори в лигата, като редовно отстъпва без сериозна съпротива на Манчестър Сити и Ливърпул. Единственото силно представяне, което си заслужава внимание, е в първия ден от новата година в домакински сблъсък срещу Манчестър Сити, в който артилеристите правят впечатление с добрата си борбена игра, повеждат в резултата с гол на Сака, но след почивката гол от дузпа, червен картон и късно попадение в добавеното време обръщат развоя на срещата. След продължаващи победни поредици, редувани от откъслечни загуби, в заключителната фаза на сезона Арсенал окупират четвъртото място в класирането, което дава право на участие в Шампионска лига. Това надминава очакванията към отбора, тъй като целите пред Артета преди началото на сезона са да върне артилеристите в европейските турнири, визирайки класиране за Лига Европа и между пето и шесто място в класирането. Всичко хубаво си има и своя край, когато през април настъпва поредната серия от три загуби. Това се случва преди настъпването на поредното чудо, този път Великденско, отново срещу добрите стари съседи от Челси, но този път на „Стамфорд Бридж“ с 2:4. За съжаление това не е достатъчно и Арсенал губи безславно борбата за четвъртото място в пряк двубой от местния си съперник Тотнъм. В следващия епизод ще обърнем внимание на ренесанса, който Артета сътвори в Арсенал. А дотогава ще стискаме палци Габриел Магаляеш да се възстанови напълно за дербито с Тотнъм в неделя! Благодарим ви за вниманието и до скоро!